fbpx Skip to main content

Депресията е сериозно психично заболяване, което засяга милиони хора по света. Тя е толкова разпространена, че често е наричана „настинката на психичните разстройства“. За разлика от настинката обаче, депресията може да ни убие. Противно на общоприетото, тя не е просто чувство на тъга, а сложно медицинско състояние, което може да се дължи на много и различни фактори, включително генетични, биологични, психологични фактори и такива от околната среда. Според д-р Дейвид Бърнс, психиатър, когнитивно-поведенчески терапевт:

„Тъгата е нормална емоция, създадена от реалистични възприятия, които описват отрицателно събитие, включващо загуба или разочарование по неизкривен начин. Депресията е болест, която винаги е резултат или включва мисли, които са изкривени по някакъв начин“.

Тя може да засегне хората от всяка възраст и всяко общество, оказвайки значителни последици за психичното и физическото здраве. В тази статия ще проучим какво е депресията, какви са нейните често разпространени симптоми и някои от възможните лечения.

Какво е депресията?

Депресията, известна още като клинична депресия или голямото депресивно разстройство (ГДР), е психично заболяване, което се характеризира с продължително чувство на тъга, безнадеждност и загуба на интерес към живота. Тя повлиява начина, по който хората мислят, чувстват и функционират в своето ежедневие. Важно е да подчертаем още веднъж, че депресията не е просто „лошо настроение“ или „синдром на лошото време“, а сериозно състояние, което изисква лечение.

Симптоми на депресия:

Депресията може да се прояви с различни симптоми, които засягат както емоционалното, така и физическото благополучие на индивида. Някои от основните симптоми включват:

  • Непрекъснато чувство на тъга и безнадеждност: Засегнатите лица често изпитват дълбока тъга и безнадеждност, които не отслабват с времето.
  • Загуба на интерес: Хората с депресия често губят интерес към обичайните си занимания и хобита, които преди са им носили удоволствие.
  • Сънливост или безсъние: Сънливостта или обратното – безсънието, са обичайни симптоми на депресията. Нашето тяло притежава вътрешен часовник, който използва сигнали от околната среда, за да поддържа апетита, съня и настроението ни (т.нар. циркаден ритъм). При страдащите от депресия този часовник може да бъде толкова сериозно разстроен, че ден и нощ да бъдат напълно обърнати.
  • Понижени нива на енергия: Засегнатите лица често усещат непрекъсната умора и нямат енергия за изпълнение дори на елементарни базови задачи.
  • Промени в апетита: Депресията може да доведе до загуба на апетит или обратното, до сериозно увеличаване на теглото.
  • Затруднения в концентрацията и вземането на решения: Засегнатите лица често могат изпитват проблеми с концентрацията, а способността им за вземане на решения да е почти парализирана.
  • Чувство на вина и безполезност: Депресията може да доведе до чувство на вина и усещане за безполезност, дори когато няма конкретен повод засегнатият да се усеща така.
  • Личностни промени: Хората с депресия могат да изпитват промени в своята личност, като например загуба на самочувствие и увереност.
  • Мисли за самоубийство: Мислите за самоубийство са сериозен и опасен симптом на депресия. Те могат да се проявят в различни форми, включително идея за самоубийство, план за самоубийство, открито изразяване на желание за умиране, самоубийствени мисли.

За да бъде поставена диагноза, поне пет от горните симптоми трябва да присъстват почти всеки ден в продължение на поне две седмици в живота на засегнатия.

Важно е да се подчертае, че страдащите от депресия не изглеждат непременно потиснати (т. нар. усмихната депресия), което е сигурно доказателство, че тя не е признак на слабост. Силата и психическата устойчивост, необходими, за да функционира един болен от депресия, както би функционирал нормално, са наистина огромни.

Лечение

Тук ще обърнем внимание на интегративния подход в лечението на депресията. Той е терапевтичен метод, който комбинира техники и подходи от различни форми на терапия, за да се отговори на индивидуалните нужди на пациента. Този подход се базира на идеята, че депресията е сложно заболяване, което може да бъде най-ефективно лекувано чрез съчетаване на различни методи и стратегии.

Ето някои от ключовите компоненти на интегративния подход в лечението депресията:

Психотерапия:

Психотерапията играе централна роля в интегративния подход. Различни видове психотерапия, като когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), психодинамична терапия, интерперсонална терапия и други, могат да бъдат комбинирани в зависимост от нуждите на пациента.

Фармакотерапия:

В случаи на умерена или тежка депресия, лекарят може да предпише антидепресанти. Интегративният подход може да включва комбиниране на психотерапия и фармакотерапия за максимален ефект.

Холистични методи:

Тези методи включват практики като йога, медитация, биофийдбек и промени в диетата, които се фокусират върху здравословния начин на живот и управлението на стреса.

Социална подкрепа:

Интегративният подход включва разглеждането на семейството и социалната мрежа на пациента като централни по важност. Подкрепата на близките и възможността за участие в групова терапия може да бъде от съществена полза за лечението.

Алтернативни терапии:

Някои пациенти могат да намерят полза от алтернативни терапии като арттерапия, музикотерапия, пет терапия (терапия с животни) и други.

Съвместна работа на специалисти:

Интегративният подход често включва сътрудничество между различни специалисти, като психотерапевти, психиатри, лекари и други, за да се осигури комплексно и координирано лечение.

Всичко това позволява на терапевта да адаптира лечението според специфичните нужди и реакции на пациента, като се стреми към постигане на най-добрите резултати в борбата с депресията. Тъй като тя е индивидуално и сложно заболяване, важно е да се използва интегративен подход, който отчита уникалните фактори и характеристики на всеки пациент. И нека да завършим оптимистично с думите на д-р Дейвид Бърнс: „Понякога почти няма значение какво правите, стига да го правите с нагласата за самопомощ… много депресирани хора преминават през фаза, в която упорито отказват да направят каквото и да било, за да си помогнат. В момента, в който този критичен мотивационен проблем е решен, депресията обикновено започва да намалява.“

Leave a Reply