Детски травми и подходяща терапия: Лечение чрез израз на емоции

Широко разпространено е твърдението, че хората, преживели травма в периода на ранното детство, са по-застрашени от проблеми с психичното здраве в резултат на това. Вярването е, че колкото по-рано се е случила травмата в нашия живот, толкова по-дългосрочни и вредни могат да бъдат нейните последици. Тези решаващи години (между раждането и петгодишна възраст) често биват наричани „формиращи години“. Това е така, тъй като повечето от уменията и способностите, необходими за нашето оцеляване, се развиват по време на този така важен период.

С други думи, детските травми са емоционални и психологични рани, които преживяваме в ранните години на живота си. Те могат да оставят дълготрайни следи върху нашето емоционално и ментално благополучие. Травмите могат да бъдат причинени от разнообразни събития като емоционално, физическо или сексуално насилие, загуба на близък човек, развод на родителите, бедност и други неблагоприятни житейски обстоятелства. Тези преживявания могат да оставят отпечатък върху нашата неврологична и емоционална система, водейки до проблеми като депресия, тревожност, ниско самочувствие и междуличностни затруднения.

Лечение на детските травми: Основни принципи и подход

За лечение на детските травми и вътрешното ни дете, се използва вид психотерапия, фокусираща се върху свързването с нашите най-дълбоки емоции и чувства. Като метод, тя е разработена от д-р Артър Джанов през 60-те години на 20 век. Целта й е клиентът да реши психологичните си проблеми, изразявайки емоции и чувства в сигурна и подкрепяща среда. Методът се основава на идеята, че неразрешените емоционални болки от детството формират основата на много от нашите емоционални и междуличностни проблеми.

Важен аспект при лечението на вътрешното ни дете е този на „прималната болка“. Според Джанов, тя възниква от нужди и чувства, които не са били адекватно адресирани в ранния ни живот. Примери за такава болка могат включват както преживявания, близки до смъртта, така и усещането, че не сме били обичани като деца.

Психологичният болезнен опит може да се проследи обратно към събития от живота ни, които са били твърде травматични, за да бъдат напълно приети или интегрирани в нашия осъзнат опит. Ето защо, според Джанов, болката остава неизживяна и непочувствана в дадения момент – тъй като нашето тяло няма ресурсите да се справи с нея. Така тя бива потисната и складирана, а ние губим достъп до чувствата си и ставаме невротични. Потиснатата болка разделя нашата личност на две. Едната страна представлява нашия истински Аз, изпълнен с потиснати нужди и болка, докато другата страна представлява нереалния Аз, който се опитва да се справи с външния свят и да задоволи неудовлетворените нужди чрез невротични навици или поведения (обсесии или зависимости). Разделението на личността е същността на неврозата, която може да доведе до сериозни последици, включително физически и психически проблеми.

Според Джанов, тези „примални болки“ биват съхранявани в дълбоките слоеве на нашето подсъзнание и могат да бъдат освободени само след като получат своя израз. Когато болката не е адекватно отработена или излекувана, тя може да продължи да оказва влияние върху нашето емоционално и психологическо благополучие. Неотработената болка може да се прояви в различни форми, включително емоционална нестабилност, тревожност, депресия, гняв, други поведенчески проблеми и физически симптоми (язва, главоболие, астма и др.).

Целта при лечението на детски травми е пълното отработване и преодоляване на чувствата, свързани с тази болка. Според Джанов, за да се излекуваме и решим психологичните проблеми, трябва да освободим тези потискани емоции. Ето защо, клиентите се насърчават да изразят своите мисли и чувства свободно в сигурна и подкрепяща среда, което може да включва разговори, плач, викане или издаване на звуци.

Техники на терапия за детски травми

Въпреки че не съществуват официални „техники“, то можем да говорим за определени стадии, през които вероятно бихме преминали, ако се подложим на този тип терапия. Те могат да включват:

• Регресия: В този етап преживяваме отново травматични събития от миналото. Преживяваме чувства и усещания, свързани с тези събития, и имаме възможността да изразим всички спомени и усещания, които изникват в този процес.
• Освобождаване: Тук биваме насърчени да изразим всички емоции и чувства, които изникват в нашето съзнание. Както стана ясно по-горе, този израз може да включва разговори, викане, плач или издаване на звуци. На този етап можем да усетим дискомфорт или дори страх. Вероятно ще изпитаме освобождаването на потискани емоции, които са били съхранявани във нашето тяло през целия ни живот.
• Интеграция: Тук започваме да свързваме различни части от нашата история – създаваме връзки между различни житейски събития и начина, по който те са ни засегнали. Можем също така да започнем да прощаваме на себе си и на другите за събитията от миналото.
• Решение: Тук обикновено усещаме завършеност по отношение на проблемите, които сме адресирали в прималната терапия. Откриваме, че сега можем да живеем по-свободно и без тежестта на неразрешените емоционални болки.

Важно е да се отбележи, че лечението на детски травми изисква професионален подход и ръководство от страна на квалифициран психотерапевт. Търсенето на лицензиран и опитен специалист е ключово, за да се осигури подходящо управление на този интензивен процес на емоционално изцеляване.