fbpx Skip to main content

Позитивна психотерапия – относително нов терапевтичен подход, създаден през 60-те години на 20 век от иранския невролог, психиатър и психотерапевт Носрат Песешкиан. Вдъхновен от хуманистичната психология, срещите си с редица влиятелни психолози и духовни учители, както и работата с хора от повече от 20 различни култури, Песешкиан цели да разработи интегративен и културно сензитивен модел, който се фокусира върху позитините преживявания.

Що е позитивна психотерапия?

Позитивната психотерапия се базира на хуманистичната представа за човека, интегрира психодинамичната теория за заболяванията и прилага иновативни техники (с елементи на когнитивно-поведенческа терапия). Най-общо можем да я дефинираме като хуманистична психодинамична психотерапия, основана на позитивното разбиране за човешката природа. В контраст със стандартните интервенции за лечение на депресия, фокусът на позитивната психотерапия е върху повишаването на положителните емоции и преживявания на клиента/пациента, вместо върху онова, което не е наред у него. Този подход може да бъде описан като терапия, фокусирана върху разрешаването на конфликти и насочена към използване на наличните ресурси на клиента/пациента.

Позитивна психотерапия – тя представлява съпътстваща, подкрепяща и консултираща техника, която не е фокусирана предимно върху симптомите, а поставя в центъра здравите способности на клиента/пациента. Този метод насърчава активно усилване на ресурсите в борбата с болестта или проблема. Позитивната психотерапия е ефективна и в контекста на фамилна и групова терапия, като допуска възможността за обкръжението (членове на семейството, колеги, приятели или други участници в групата) да бъде включено като съ-терапевт.

Този метод на психотерапия използва подход, при който се тръгва от съществуващото и действителното (Positum), а след това то се конфронтира с онова, което стои зад фасадата на болестта. Така терапията е фокусирана не само върху видимите аспекти, но и върху функцията на болестта, нейния смисъл и позитивните й аспекти.

Подходи в позитивната психотерапия

Създаването на терапевтичен контакт използва три подхода – позитивен, транскултурален и съдържателен.

Позитивен подход:

Интерпретиране на симптома като израз на неговата психологическа същност, с акцент върху позитивното.

Транскултурален подход:

Въвеждане на различни начини за преживяване и решаване на проблеми от различни култури, групи или опит.

Съдържателен подход:

Обхваща психодинамиката на проблема, разглеждайки го чрез първични и вторични актуални способности.

  • Първични способности: Емоционални изразни средства, формирани при първия контакт с другия човек, базирани на способността да обича и да бъде обичан.
  • Актуални способности: Описват конфликтната ситуация и нейното съдържание, което се осмисля и преработва в контекста на позитивната психотерапия.

Според Песешкиан проблемите не се ограничават само до „фактическите“, аспекти, а всеки човек притежава необходимите качества за конструктивно справяне с конфликта.

Три основни принципа на позитивната психотерапия

Съгласно теорията на позитивната психотерапия – за постигане на положителни резултати трябва да бъдат разгледани три основни принципа:

Надежда:

Този принцип подчертава оптимистичната представа за човечеството. Отрицателните преживявания следва да бъдат разглеждани като имащи по-висока цел, чрез положително преосмисляне. Терапевтът насърчава клиента/пациента да изследва всяко нарушение на чувството за благополучие и да го преосмисли като сигнал за дисбаланс, който изисква внимание.

Баланс:

Този принцип разглежда начина, по който изпитваме недоволство и методите, които използваме, за да се справим. Според позитивната психотерапия, негативните симптоми възникват, когато нашите стратегии за справяне не работят, съответно дадени сфери от нашия живот са извън баланс. Недоволството от това влияе на начина, по който мислим и усещаме. Песешкиан определя четири ключови области, в които можем да изпитваме дисбаланс: тяло/чувство, постижения/дейности, контакт/среда и фантазия/бъдеще. Тези области са фокус на позитивната психотерапия при изследването и адресирането на принципа за баланс.

Консултация:

Този принцип определя петте етапа на терапията, през които трябва да преминем, за да постигнем положителен резултат:

 

Стъпки на терапевтичния процес

Диагностичните и терапевтичните интервенции се изпълняват чрез пет стъпки, които са включени във всяко междуличностно взаимодействие:

Изслушване (наблюдение/дистанциране):

Обърнато внимание към външните и вътрешни сигнали, с цел наблюдение и разбиране. Клиентът описва проблемите, предизвикателствата или ситуациите, които оказват негативно влияние в неговия живот, както и тези, които го правят щастлив.

Поставяне на целенасочени въпроси (инвентаризация):

Формулиране на въпроси, насочени към идентифициране и обобщаване на проблемните области. Терапевтът и клиентът заедно изследват връзките между негативните чувства (или проблеми) и реалните ресурси за справяне.

Откриване на здравия смисъл на вербално и невербално показаното (ситуативно окуражаване):

Фокусиране върху положителните аспекти и ресурсите за преодоляване на трудности. Клиентът бива насочен да се фокусира върху своите позитивни черти, както и върху тези на околните, които му предоставят подкрепа.

Структуриране на проблемите (вербализиране):

Изразяване и структуриране на проблемите. Клиентът бива насърчен да говори открито за своите негативни чувства, предизвикателства или симптоми.

Формиране на цели и други гледни точки (разширяване на целите):

Определяне на цели и идентификация на различни гледни точки за по-широк поглед върху ситуацията. Клиентът бива насърчен да обърне фокуса си върху бъдещето, да постави цели, и да визуализира позитивните чувства, които би желал да култивира у себе си, свързвайки се със своите уникални силни страни.

Базови способности на човека

Друга ключова компонента на позитивната психотерапия е акцентът върху базовите способности. Според теорията на Песешкиан всеки човек притежава две основни способности:

Възприятие (перцепия):

Ние можем да установяваме връзки между различните области на живота.

Любов:

Ние можем да развиваме сложни и нюансирани емоции, и междуличностни отношения.

Песешкиан заключава, че тези две базови способности съставляват основата на нашите по-нататъшни умения. В този контекст терапията се разглежда като инструмент за насърчаване на по-нататъшния растеж и образоване на пациента и неговото семейство.

Позитивната психотерапия обхваща широк спектър от приложения. Тя може да се използва като терапевтичен подход в клиничната практика в областта на психиатрията и психосоматиката, в психологическото консултиране, и в помощ на различни специалисти, работещи с хора – от педагози, учители и социални работници до мениджъри и други. Със своя акцент върху ресурсите и развитието на положителните аспекти в живота на клиента/пациента, позитивната психотерапия има доказани ползи в лечението на различни психични състояния, включително психози, суицидални идеации, депресия и гранично разстройство на лиността.

Leave a Reply