– Какво им става на тези мъже – не зная?! Кажи ми, моля те. Онзи ден…
И разказът започна. Изливайки болката и негодуванието си като река, моята позната не си даваше сметка, че гневът ѝ беше насочен към самата нея.
Успях да се промъкна в потока от думи и я попитах ненадейно:
– Чакай, чакай. Кажи ми, кого чуваш в този момент? Чии думи са това и към кого са насочени?
Тя се сепна за секунди и отговори с гняв и много болка:
– На майка ми. Нея чувам. Цял живот ми е казвала, че съм неблагодарна, че не разбирам какво ми казва, че трябва да правя това или онова, или че нещо не правя правилно…
– Добре, много добре. Сега ги насочваш към НЕГО, твърдейки, че го обичаш, а той „не те разбира“ и смята, че го използваш. Но гневът се засилва, защото е болезнено за теб да усещаш, че се превръщаш в своята майка. Стига толкова, нали?! … Предполагам, че и той, както и ти някога, иска само да бъде приет и обичан без условия. Поне за малко.
Можех да я усетя дори без да я виждам.
– Да, – примирено отговори тя. – Да, точно така. Искам да бъда обичана поне за малко – без условия.
Е, това се случва с мъжете понякога, дори по-често напоследък. Те имат нужда да имаме нужда от тях и да ги обичаме – без очаквания, изисквания, претенции. Поне за малко.
Мъжете са чувствителни и зад маската на смели, твърди, непоколебими и силни хора често се крие едно малко момче. То, също като нас – жените – често чува своята майка, бунтува се срещу своя баща, бори се с болката от някоя загуба на близък човек или любима. Носи спомена от унижение или неуспех в училище, чувства се неуверено в това, доколко е достоен за любовта на една жена. Тя ще го хареса ли? Достатъчно привлекателен ли е? Колко дълго ще остане с него? Ще разбие ли сърцето му? Защо го харесва?
Достатъчно добър ли е като баща си, или е също толкова лош и ще причини болка на избраницата си, както неговият баща на майка му? А той не може да понесе и това.
Защото, скъпи мои, в края на деня всички сваляме своята риза и оставаме без пол. Ние сме просто човеци с раними сърца.
Пробвайте да обичате себе си поне за малко – без очаквания и претенции.
Сега пробвайте – поне за малко – да обичате някого друг без очаквания и претенции.
Много е освобождаващо, нали?!
Автор: Маруся Пашкова – психолог и родов терапевт, част от екипа на Холистичен център Al Samara Body & Mind
Последвайте Al Samara Body & Mind във Facebook, Instagram и LinkedIn
