- Терапия
- Работа с ранния опит – нашето вътрешно дете, преодоляване на негативните убеждения; работа с негативните емоции (гняв, страх, срам…) приемането им, формиране на здрави емоционални и психично граници.
- Формиране на нови, положителни убеждения за себе си – приемане, вяра в себе си.
Неуверност и ниска самооценка
Самочувствието, добрата самооценка представлява увереността, която имаме в себе си и нашите способности. Реалистичната себеувереност и положителната самооценка влияят на мислите и поведението ни, нашето отношение към другите хора и живота ни като цяло. Да имаме самочувствие не означава, че сме всесилни. Ако се чувстваме спокойни с това кои сме, обикновено не се страхуваме от предизвикателствата и имаме смелостта да приемем нашите ограничения. Да бъдем уверени в себе си не означава да бъдем безразсъдни или арогантни, а че не сме парализирани от страх и безпокойство, когато се изправяме пред предизвикателствата на живота.
Много са факторите, които влияят на развитието на самооценката, но може би от решаващо значение е качеството на връзката между децата и техните родители в ранна възраст, училищен тормоз, трудно юношество.
В зряла възраст дори добре развитото самочувствие може да бъде нарушено от внезапни промени в живота или възприемани неуспехи, като например загуба на работа или промяна на работните места, прекратяване на интимна връзка, правни или финансови проблеми, борба със зависимост или злоупотреба с наркотици, медицински заболявания и множество други събития, които могат да ни накарат да поставим под въпрос нашата себестойност.
Реалността е, че всеки има силни и слаби страни. Да имаме стабилна самооценка означава да приемаме и осъзнаваме различните си страни.
Преодоляването на ниската самооценка е дълъг процес, който изисква своето време и психологична помощ.