“Всичко започна с едно чувство, което не можех да обясня
Години наред имах проблем, за който нямаше име. Сърцето ми препускаше, дланите ми се изпотяваха, стомахът ми се свиваше… а всичките ми изследвания бяха перфектни. Нито един лекар не можеше да ми каже какво ми е. Но аз усещах, че нещо в мен не е наред. Започнах да се страхувам от самата себе си.
Това беше първият ми досег с паник атаките. Те се появяваха без предупреждение, в най-неочаквани моменти. Чувствах се сама, неразбрана, странна. И най-вече – уплашена.
Ходех от кабинет в кабинет. Търсех физическа диагноза, а получавах само още объркване.
И точно когато се чувствах напълно изгубена, реших да потърся психолог – не защото вярвах, че това ще реши всичко, а защото вече нямах сили да се боря сама.”
-Александра Димитрова
А може би ти също си минал по този път… или си още на него
Знаеш ли кое е най-страшното в състояния като паник атаки, тревожност, емоционално изтощение? Че дълго време дори не ги разпознаваш. Наричаш ги „напрежение“, „стрес“, „преумора“, „нерви“. Свикваш с тях. Свикваш да се чувстваш зле.
При моята клиентка паник атаките се бяха превърнали в начин на живот. Непредсказуеми, коварни и крайно изтощителни. Всяка среща, пътуване или дори обикновен ден в магазина беше нейно лично предизвикателство.
Ако ти се е случвало да се усмихваш, докато отвътре трепериш…
Ако познаваш онова чувство, че сякаш полудяваш, но нямаш с кого да го споделиш…
Ако живееш със страха, че нещо в теб е „счупено“, макар всички да казват, че си добре…
Тогава знам как се чувстваш.
Невидимата битка: да изглеждаш добре, но да се разпадаш отвътре
Като психолог, много от хората, с които работя днес, идват при мен с точно това усещане – че нещо не е наред, но не знаят какво. Нямат диагноза. Нямат „голяма травма“. Просто живеят с тежест в гърдите, с натрапчиви мисли, със съмнение във всичко – включително в самите себе си.
Често те ми казват:
„Чувствам се виновен, че се чувствам зле. Имам дом, работа, семейство – какво ми липсва?“
А истината е, че не липсва нищо външно. Липсва вътрешна сигурност. Липсва усещането, че имаш право да не си добре. И че има кой да те чуе.
А когато това усещане продължи твърде дълго…
Започват да се случват неща, които вече не можеш да контролираш. Отдалечаваш се от близките си. Затваряш се в себе си. Сънят ти се разпада. А мислите – те не спират. Постоянен анализ. Постоянен страх. Постоянно напрежение.
Тялото започва да реагира:
- световъртеж
- стягане в гърдите
- усещане за липса на въздух
- треперене
- усещането, че ще припаднеш
Най-трудното е, че тези симптоми не се виждат. Няма гипс, няма бинт, няма обяснение. А ти си там, сам, с усещането, че нещо не е наред с теб, но не знаеш какво и още по-малко – как да го спреш.
Днес съм тук – не за да ви „оправя“, а за да ви помогна да се върнете при себе си
Нека ти споделя малко повече за себе си. Казвам се Виолета Ал Самара и съм клиничен психолог, психолог-консултант позитивна психотерапия, арт терапевт, рейки терапевт и йога инструктор. Основател съм на Холистичен център Al Samara body & mind. Вярвам, че не съществува универсален терапевтичен подход, и затова разработвам индивидуални адаптирани методики за своите клиенти.
Работя с хора, които усещат, че нещо вътре в тях се е изгубило. Може да е тревожност, паника, усещане за застой или за изгубен смисъл. Не винаги можем да го облечем в точни думи. Но усещането е там.
В онлайн консултациите създавам среда, в която не е нужно да си „готов“, за да започнеш. Достатъчно е да си честен. Да си отворен. Да си уморен – защото дори умората е покана за промяна.
Не давам рецепти. Не ти казвам как „трябва“ да се чувстваш. Просто вървим заедно – стъпка по стъпка – към онзи център вътре в теб, който все още те чака.
Ако се чувстваш така…
Понякога най-самотното място на света не е някой пуст остров или празна стая. Понякога най-самотното място е в самия теб.
Там, където мислите никога не спират. Където денят започва с тревога и завършва с безсъние. Там, където постоянно усещаш, че не си „достатъчно“ – не си достатъчно силен, достатъчно умен, достатъчно спокоен, достатъчно добър. Или си твърде много – твърде емоционален, твърде несигурен, твърде чувствителен.
Ако си на това място твърде дълго. Без карта. Без компас. С чувството, че не можеш да помолиш за помощ, защото „има хора в много по-тежко състояние от мен“. С усещането, че ако покажеш слабост, никой няма да те приеме. Че ако кажеш на глас какво чувстваш, ще бъдеш отхвърлен.
Искам да ти кажа нещо много просто, но дълбоко:
Ти не си сам. И не си счупен.
Това, което се случва вътре в теб, не те прави по-малко стойностен. Не те прави дефектен. Не те отделя от света. Напротив – то те свързва с онази част от човешкото, която всички носим, но не винаги имаме смелост да признаем.
Да се чувстваш зле не е слабост. Да се бориш с вътрешна тревожност не е срам. Да искаш помощ не е провал. Това са най-човешките неща на света.
Най-смелото нещо, което можеш да направиш, не е да стискаш зъби и да се преструваш, че всичко е наред. Не е да се усмихваш, когато вътре ти се плаче. Не е да чакаш „да мине от само себе си“.
Най-смелото нещо е да си позволиш да бъдеш видян.
Да се спреш. Да си поемеш дъх. Да си кажеш: „Не мога повече така… и не е нужно да продължавам по този начин.“
Много хора вярват, че ще отидат на терапия, когато „се оправят малко“. Когато мине кризата. Когато „се стегнат“.
Но терапията не е награда за хора, които вече са добре.
Тя е подкрепа за онези, които искат да тръгнат натам.
Моето пространство е точно за такива хора – неидеални, понякога объркани, с прекъсната връзка със себе си, но с жива искра вътре в тях, която иска да се върне към живота.
Ако си тук и нещо в теб се е раздвижило, знай, че ще се радвам да те посрещна. Не когато си готов, не когато станеш по-силен, не когато си „оправен“.
А точно сега. Там, където си. Такъв, какъвто си.
Запиши час за консултация с мен тук: https://alsamara.bg/online-konsultaciya/
