Не знаех как да обичам себе си…
Обичах другите с лекота. Давах. Подавах ръка. Бях до тях, когато плачат, когато се страхуват, когато не знаят накъде. Но в тишината на собствените си вечери, осъзнавах, че не знам как да бъда до себе си.
Нямах идея как звучи моят вътрешен глас, когато е нежен. Познавах го само суров. Само строг. Само критичен.
Колко често си казвах „не съм достатъчна“, „трябва да се старая повече“, „не мога да си позволя да сгреша“. И колко рядко – „гордея се с теб“, „ти заслужаваш“, „браво, справи се“.
Ето там започна моето търсене. Не на нова техника. А на стара, забравена връзка – връзката със себе си.
Митът, че любовта към себе си идва естествено
Много жени, с които работя, ми казват:
„Просто не знам какво означава да обичам себе си.“
И аз ги разбирам. Защото никой не ни учи на това.
Учат ни да бъдем добри, услужливи, полезни. Да се съобразяваме, да внимаваме какво ще кажат хората, да се стараем да не сме „твърде много“.
И в този стремеж да бъдем приемливи за другите, се отучваме да бъдем верни на себе си.
Но любовта към себе си не е егоизъм. Тя е почвата, върху която поникват всички останали връзки. Ако не се уважаваш, няма как да поставиш граници. Ако не се харесваш, ще се задоволяваш с по-малко. Ако не вярваш в себе си, ще се колебаеш дори когато светът те аплодира.
Малките предателства, които допускаме всеки ден
Любовта към себе си не се губи в един миг. Тя се отдръпва бавно, с малки, почти невидими жестове.
Когато казваме „да“, въпреки че искаме да изкрещим „не“. Когато пренебрегваме нуждите си, защото не искаме да „пречим“. Когато приемаме критики, които не заслужаваме. Когато се съгласяваме с отношения, които ни нараняват, защото вярваме, че не заслужаваме по-добро.
Всяко едно от тези предателства изглежда малко. Но когато се повтарят ден след ден, те изтриват самоуважението ни като гумичка, която премахва симетричните линии на молив от неперфектна за нас рисунка.
Не се променяй – завърни се към себе си
Аз не вярвам, че хората трябва да се променят, за да станат по-добри. Вярвам, че трябва да си спомнят кои са.
Самоуважението, увереността, вътрешната стабилност – те не са нещо външно, което трябва да натрупаш. Те вече са в теб. Просто са били покрити – от чужди очаквания, от травми, от страхове, от условности.
Работата по себе си не е строеж, а разкриване. Това беше и причината да напиша книгата: „Прегърни себе си: Лесни практики за самоуважение, любов и увереност“.
Исках тя да бъде не теория, а практика. Не разказ за това как трябва да живееш, а покана да се завърнеш към себе си.
8 малки стъпки към себе си
Понякога си мислим, че за да се променим, е нужно нещо грандиозно. Пробуждане. Криза. Глас отвътре. Но най-дълбоките промени не идват така. Те идват тихо. Като леко побутване. Като въпрос, който дълго си избягвала. Като едно „ами ако…“.
В моята книга няма да откриеш рецепта за щастие. Но ще откриеш осем малки врати, които водят навътре… към теб самата.
Всяка глава е среща с част от теб, която може би си забравила. Някои ще те накарат да се спреш. Други – да се засмееш през сълзи. А някои ще те погледнат с очите на онази теб, която винаги е вярвала, че заслужава повече… но е чакала някой да ѝ го потвърди.
Ще си припомниш въпроси, които си престанала да си задаваш. Ще усетиш граници, които си позволявала да бъдат прекрачвани. И може би – за пръв път отдавна – ще почувстваш какво е да си до себе си. Истински.
“Прегърни себе си: Лесни практики за самоуважение, любов и увереност” дава и лесни, но дълбоки практически насоки – как да промениш вътрешния си диалог, как да се виждаш с други очи, как да си простиш, как да се изправиш. В нея ще откриеш техники за преосмисляне, за затваряне на стари врати и за поставяне на нови цели – лични, професионални, сърдечни.
Читателките ми – моите огледала
След излизането на книгата получих отзиви от жени, които никога не съм срещала, но всяка от тях носеше в гласа си нещо, което познавам: копнеж за приемане, за лекота, за истинност.
Тази книга не е за перфектните. Тя е за теб.
Ако си се чувствала изгубена… Ако често си била по-сурова към себе си, отколкото към когото и да било… Ако си се питала „какво не ми е наред“ или си чувала вътрешен глас, който никога не е доволен…
Знай, че не си сама. И тази книга е за теб.
“Прегърни себе си: Лесни практики за самоуважение, любов и увереност” не е наръчник. Не е формула. Това е разговор. Тих, личен, дълбок. Между теб… и теб.
Не знам къде точно се намираш в живота си в момента. Може би си на ръба. Може би си в началото. Може би имаш нужда само от едно изречение, което да раздвижи тишината.
Ако е така, ето го:
Ти заслужаваш да се обичаш. Не защото си направила нещо специално. А просто защото си.
Ако искаш да започнеш този път с мен, книгата ми е тук. Не като отговор. А като спътник.
Ще бъде до теб в онези вечери, когато се питаш дали си достатъчна. Ще бъде там в онези сутрини, когато не ти се става от леглото. Ще бъде твоята ръка, когато ти се иска просто някой да те хване и да ти каже:
„Виждам те. И вече не си сама.“
Не знам колко време ще отнеме твоят път обратно към теб самата. Но знам, че всеки акт на грижа към себе си, дори малък, е революция. А “Прегърни себе си: Лесни практики за самоуважение, любов и увереност” е създадена точно за такива малки революции.
С топла прегръдка за вътрешното ти “аз”,
Виолета Ал Самара
