fbpx Skip to main content

Раждането е толкова вълнуващ, колкото и труден и изтощителен процес. През целия период на бременността жената преживява редица хормонални, физически, емоционални и психологически промени. В семейния и междуличностен свят на майката се случват огромни колебания. Ето защо след раждането тя може да изпита разнообразни емоции – от радост и удоволствие до тъга и пристъпи на плач.

В днешната статия ще обърнем специално внимание на т.нар следродилна депресия (постнатална или постпартална депресия), нейните симптоми, възможни причини и протичане. Преди това обаче от съществено значение е да разграничим състоянието от така наречената „родилна тъга“ или „родилна меланхолия“, позната още като „бейби блус“. Твърди се, че повечето нови майки изпитват следродилна тъга. Тя обикновено се дължи на колебания в хормоните. Може да включва промени в настроението, изблици на плач, тревожност и проблеми със съня. Следродилната тъга обикновено настъпва 2 до 3 дни след раждането и намалява през първите 2 седмици.

Следродилна депресия: Кога се появява и кога отминава?

Постпарталната депресия, известна още като следродилна депресия, е вид депресивно състояние. То може да се появи незабавно след раждането на детето или в първите няколко седмици или месеци след него. В същото време симптомите могат да започнат по-рано – по време на бременността – или по-късно – до 1 година след раждането.

Изследванията сочат, че приблизително 1 от 7 жени може да развие постпартална депресия. Майките, които преживяват бебешката меланхолия, обикновено се възстановяват бързо. Следродилната депресия протича по-дълго и сериозно засяга способността за връщане към нормалното функциониране. Тя може да продължи няколко седмици, месеци или дори да се задълбочи и продължи години, ако не бъде третирана адекватно. Постпарталната депресия засяга както майката, нейния мозъчен отговор и поведение, така и връзката й с бебето.

Какви са симптомите на следродилна депресия?

Симптомите на следродилна депресия могат да варират и да се проявят с различна степен на тежест. Ето някои от най-често срещаните:

Усещане за тъга или печал през повечето време:

Чувство на силна тъга, печал или безнадеждност, което може да се усеща непрекъснато.

Умора и изтощение:

Чувство на постоянна умора и изтощение, дори след достатъчно почивка или сън.

Намален интерес и удоволствие:

Обичайните дейности, които преди са доставяли удоволствие, вече не представляват интерес. Усещане, че нищо не може да донесе радост (анхедония).

Проблеми със съня:

Затруднение със заспиването, прекъсване на съня или преживяване на прекомерно дълбок и продължителен сън.

Промени в апетита:

Загуба на апетит или прекомерно ядене.

Когнитивни затруднения:

Затруднения с концентрацията, проблеми с паметта или трудност при взимането на решения.

Оттегляне от социални контакти:

Желание за избягване на социални срещи и изолация от близките хора.

Тревожност:

Усещане за тревожност, раздразнителност и нервност около грижите за новороденото.

Мисли за самоубийство или самонараняване:

Необходимо е да се обърне серизно внимание при наличието на мисли за самоубийство или самонараняване, и да се потърси незабавна помощ.


Симптомите, описани по-горе, трябва да бъдат внимателно наблюдавани, особено ако продължат повече от две седмици след раждането. Всеки случай на постпартална депресия е индивидуален, и за да се постави диагноза и установи план на лечение, е от съществено значение новата майка да потърси съвет от лекар или психолог. Това ще й помогне да получи подходящата терапия и подкрепа.


Какви са причините за следродилна депресия?

Причините за следродилната депресия са комплексни и могат да включват различни фактори, които да взаимодействат помежду си. Някои от основните причини, които се свързват с развитието на следродилната депресия, могат да включват:

Хормонални промени:

Различни хормонални промени в тялото на жената по време на бременността и след нея могат да играят роля в развитието на депресия. Понижаването на нивата на естроген и прогестерон след раждането може да повлияе на химичния баланс в мозъка и да допринесе за разстройство в настроението.

Генетични фактори:

Генетичните фактори също играят роля. При наличие на история за депресия или други психични заболявания в семейството, рисковият профил за постпартална депресия може да бъде по-висок.

Стрес и промени в жизнения стил:

Бременността и новото родителство могат да доведат със себе си значителни стресови фактори и промени в живота на жената, които да допринесат за развитието на депресия.

Лични фактори:

Възможно е и лични фактори, като липса на подкрепа от околните, финансови затруднения, проблеми във връзката с партньора или преживяване на травматични събития, да допринесат за увеличаване на риска за следродилна депресия.

Всъщност, често развитието на този вид депресия е многопричинно и се дължи на комбинация от горепосочените фактори. Важно е да се отбележи, че всички жени са различни и реакцията на тялото към бременността и раждането може да бъде уникална за всяка една от тях.

Важно е да се отбележи, че времето, в което следродилната депресия може да отмине, е индивидуално. Торепата от семейството, приятели и здравния екип е от съществено значение за преодоляване на трудностите, свързани със следродилната депресия.

Ако усетите симптоми на следродилна депресия или имате съмнения, че ваша близка преминава през този проблем, потърсете професионална помощ. Незабавното лечение и подкрепа могат значително да подобрят прогнозата и да помогнат на жената да се възстанови и да се наслади на новото си родителство.

Запиши час за консултация НА ЖИВО или ОНЛАЙН тук или на телефон: +359 893 956 575!

Последвай ме във FacebookInstagram и LinkedIn, за да не пропуснеш нещо, което би било от полза за баланса между твоите ум, дух и тяло!