Хората със социално тревожно разстройство знаят, че страхът им е непропорционален на актуалната ситуация, въпреки това не успяват да контролират тревожността си. Самата тя може да е специфична за конкретен вид социална ситуация и определено обкръжение или да се разпростира над всички видове социална активност.

Част от често срещаните ситуации, активиращи тревожността, са взаимодействие с непознати, осъществяване на контакт с очите и започване на разговор. Страдащите от социално тревожно разстройство могат да изпитат когнитивни, физически и поведенчески симптоми преди, по време, и след тревожни социални ситуации.